| Тунис |
|
|
|
Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток. Тунис на изток граничи с Либия на запод с Алжир на север с Европа .Там се отглеждат цитруси, машиностроене и химическата промишленост. Тунис има широк излаз на Средиземно море - бреговата линия е с дължина 1250 км. В страната преобладава равнинно-хълмистият релеф. Само 1/3 от площта на север е заета от най-източните разклонения на Атласките планини, съставени от платото Северен и Висок Тел и планинските вериги Северен и Сахарски Атлас. ![]() В централната част Тунис е районът на солените езера - много от тях запълват дъната на депресии. Най-голямото езеро е Шот ал Джарид. Южен Тунис заема част от пустинята Сахара, с изолирани селца в оазисите. Климатът в северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната-пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.
Тунис е разделена на 24 области (вилаети). Стопанство на Тунис е разнообразно, като водещите отрасли са селското стопанство, занаятчийство, добивна промишленост и туризъм.
Производството на потребителски стоки в Тунис е съсредоточено около столицата. Добре развити са металургията (главно стомана), кожарството, хранително-вкусовата и химическата промишленост. Добиват се и фосфати, оловни и железни руди, цинк и нефт. В сравнение със съседните страни, много по-голяма част от земите в Тунис могат да се обработват, като се напояват изкуствено. Най-плодородни са крайбрежните низини, със субтропичен климат, благоприятен за земеделие, но летните горещини и суши често причиняват сериозни проблеми. Основните земеделски култури са зърнени храни (пшеница, ечемик, сорго, овес, царевица), цитрусови плодове (лимони, портокали, мандарини и др.), маслини (на първо място по износ в Африка), зеленчуци, лозя, фурми. Развъждат се овце, кози, говеда, камили.
|
|||